„АЛЬБАТРОС”
Константин Дмитриевич Бальмонт (1867-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЛБАТРОС
Албатрос над пустинята нощна летеше самотен
и разсичаше волно солената морска мъгла,
беше негово царство любимата бездна широка,
мързеливо трептеше морето под мощни крила.
И понякога в здрача небесен далече на свода
сред самотни простори самотно пламтеше луна.
О, блаженство да бъдеш и силен, и горд, и свободен!
Самота! Мир за тебе! Шир морска, покой, тишина!
Ударения
АЛБАТРОС
Албатро́с над пусти́нята но́штна лете́ше само́тен
и разси́чаше во́лно соле́ната мо́рска мъгла́,
бе́ше не́гово ца́рство люби́мата бе́здна широ́ка,
мързели́во трепте́ше море́то под мо́штни крила́.
И поня́кога в здра́ча небе́сен дале́че на сво́да
сред само́тни просто́ри само́тно пламте́ше луна́.
О, блаже́нство да бъ́деш и си́лен, и го́рд, и свобо́ден!
Самота́! Мир за те́бе! Шир мо́рска, поко́й, тишина́!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Бальмонт
АЛЬБАТРОС
Над пустыней ночною морей альбатрос одинокий,
Разрезая ударами крыльев соленый туман,
Любовался, как царством своим, этой бездной широкой,
И, едва колыхаясь, качался под ним Океан.
И порой омрачаясь, далеко, на небе холодном,
Одиноко плыла, одиноко горела Луна.
О, блаженство быть сильным и гордым и вечно свободным!
Одиночество! Мир тебе! Море, покой, тишина!
1899 г.
---------------
Руският поет-символист, литературен критик, публицист и преводач Константин Балмонт (Константин Дмитриевич Бальмонт) е роден на 3/15 юни 1867 г. в с. Гумнишчи, Владимирска губерния, в дворянско семейство. Първите му отпечатани стихотворения са в сп. „Живописное обозрение” през 1885 г. Учи в юридическия факултет на Московския университет (1886-1887 г.), но е изключен за участие в студентски вълнения. През 1906 г. емигрира във Франция, през 1913 г. се връща в Русия, но скоро отново напуска страната. Автор е на над 35 стихосбирки, между които „Сборник стихотворений” (1890 г.), „Под северным небом” (1894 г.), „В безбрежности мрака” (1895 г.), „Тишина” (1898 г.), „Горящие здания” (1900 г.), „Будем как солнце” (1903 г.), „Только любовь” (1903 г.), „Литургия красоты” (1905 г.), „Фейные сказки” (1905 г.), „Злые чары” (1906 г.), „Стихотворения” (1906 г.), „Жар-птица” (1907 г.), „Песни мстителя” (1907 г.), „Три расцвета” (1907 г.), „Хоровод времён” (1909 г.), „Зелёный вертоград” (1909 г.), „Звенья. Избранные стихи. 1890-1912” (1913 г.), „Белый Зодчий” (1914 г.), „Ясень (Видение древа)” (1916 г.), „Сонеты Солнца, мёда и Луны” (1917 г.), „Перстень” (1920 г.), „Семь поэм” (1920 г.), „Солнечная пряжа” (1921 г.), „Гамаюн” (1921 г.), „Дар земли” (1921 г.), „Светлый час” (1921 г.), „Песня рабочего молота” (1922 г.), „Марево” (1922 г.), „Под новым серпом” (1923 г.), „Моё – ей (Россия)” (1924 г.), „В раздвинутой дали” (1929 г.), „Соучастие душ” (1930 г.), „Северное сияние” (1931 г.), „Голубая подкова” (1937 г.), „Светослужение” (1937 г.) и др., на 20 книги с проза, на книги с мемоари, филологически трактати, историко-литературни изследвания, критически есета и с преводи от над 15 езика. Живее в различни страни, сътрудничи на литературни издания във Франция, Германия, България, Литва, Латвия, Полша, Чехословакия, Естония, Италия, САЩ и др., чете лекции в Сорбоната, обикаля света. През 1929 г. живее в България и превежда български народни песни, които издава през 1930 г. в книгата „Златен сноп на българската поезия” („Золотой сноп болгарской поэзии”). Умира в предградието на Париж Нуази ле Гран на 23 декември 1942 г.